На турски език “аладжа” означава шарен, пъстър и вероятната причина за наименованието на манастира са ярките цветове на стенните рисунки, датиращи още от ранното Средновековие. Според историци, примитивни монашески килии са били направени и заселени още през 4-ти век. Първите археологически материали се отнасят към ранновизантийската епоха – монети от времето на Константин (4-ти век) и Юстиниан (5-ти век), както и няколко керамични парчета, намерени при разчистването на насипа пред скалата. Тези оскъдни материали все още не дават достатъчно основания да се твърди, че по това време манастирът вече е съществувал. По-вероятно е пещерите да са били използувани за жилища на бедното население или убежища по време на варварски нападения - обитаването на подобни скални помещения е било характерно за крайбрежната част на Североизточна България.
Доказано е, че манастира е придобил своя завършен вид през 12 век. Монашеските килии, общите помещения и параклисите, издълбани директно във варовиковите скали и разположени на две нива над земята, са свързани посредством външно стълбище. На долния етаж са били разположени стаите на монасите, общите части (кухня, дневна) и малка църква, докато горния е бил изцяло предназначен за параклиса. За съжаление, днес е запазена само малка част от тогавашните стенописи (повечето от тях са в параклиса).
Направление към манастира:
История:
Няма коментари:
Публикуване на коментар