Аладжа манастир

Аладжа манастир е български средновековен скален манастир, който се намира на около 15 км от град Варна и на 3 км от Черноморския курорт Златни пясъци. 

 
На турски език “аладжа” означава шарен, пъстър и вероятната причина за наименованието на манастира са ярките цветове на стенните рисунки, датиращи още от ранното Средновековие. Според историци, примитивни монашески килии са били направени и заселени още през 4-ти век. Първите археологически материали се отнасят към ранновизантийската епоха – монети от времето на Константин (4-ти век) и Юстиниан (5-ти век), както и няколко керамични парчета, намерени при разчистването на насипа пред скалата. Тези оскъдни материали все още не дават достатъчно основания да се твърди, че по това време манастирът вече е съществувал. По-вероятно е пещерите да са били използувани за жилища на бедното население или убежища по време на варварски нападения - обитаването на подобни скални помещения е било характерно за крайбрежната част на Североизточна България. 

Доказано е, че манастира е придобил своя завършен вид през 12 век. Монашеските килии, общите помещения и параклисите, издълбани директно във варовиковите скали и разположени на две нива над земята, са свързани посредством външно стълбище. На долния етаж са били разположени стаите на монасите, общите части (кухня, дневна) и малка църква, докато горния е бил изцяло предназначен за параклиса. За съжаление, днес е запазена само малка част от тогавашните стенописи (повечето от тях са в параклиса).

Направление към манастира:




История:

Дикликташ, "Побитите камъни"

Природният феномен „Побитите камъни”, известен още като „Каменната гора” и „Дикилиташ”, е разположен на площ от 7 кв. км, на около 18-20 км от гр. Варна и на няколко километра от гр. Белослав.

Природната забележителност представлява ансамбъл от каменни колони, високи до 10 м, кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове и множество каменни късове, разпилени по целия комплекс.

 

„Побитите камъни” са били известни като сакрално място от дълбока древност, но за първи път са документирани през 1829 г. Обявени са за природна забележителност със заповед No.РД-817 от 23.08.2002. 

От хилядолетия природата извайва каменните късове, за да ги превърне във впечатляващи скулптури, наподобяващи хора, животни, чудовища, митични същества. „Каменните стражи”, „Камилата”, „Трона”, „Каменната гора” са имената само на част от тези природни пластики.

Най-известният и атрактивен за туристите е ансамбълът „Дикилиташка група”. Намира се на около 18 км западно от гр. Варна и е лесно достъпен по шосе Е70. Комплексът се състои от над 300 различни по големина колони, разположени в ивица с размери 850 м х 120 м и около 50 структури в по-малко петно на юг. Някои от колоните са счупени на две или три части, други лежат на земята, сякаш са били изтръгнати от местата си, трети образуват интересни скулптурни групи.

„Страшимировската група” също е много впечатляваща. Разположена е на юг от основната група, до с. Страшимирово и е съставена от четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях достигат до 9 м в диаметър.

Групите „Слънчево” и „Баново” са разположени в околностите на едноименните села и също имат своето очарование. Една каменна скулптура наподобява замръзнал фонтан, в съседство лежи каменен лъв с диаметър в основата над 12 м, на друго място се виждат колосални гъби, а при добро въображение ще различите и други форми.

Останалите групи са разположени около гр. Белослав и също си заслужава да бъдат разгледани.

Направление към Дикликташ:



Филм за Побитите камъни:

Крепостта "Овеч", Провадия

Крепостта Овеч е каменна твърдина, която е разположена източно от град Провадия, на 53 км западно от град Варна и на 410 км източно от гр. София.

В историческите анали крепостта е известна с няколко имена. Най-старото от тях е византийско Проват. Българите я наричат Овеч, а турците Таш хисар (в превод от тур. – каменна крепост). Археологическите проучвания установяват, че укреплението се използва от ІІІ в. до първите десетилетия на VІІ в. и след това от Х–ХІ до края на ХVІІ в.

Крепостта е населявана последователно от траки, римляни, византийци, българи, турци. Свързват името й с управлението на цар Ивайло (1277 г. – 1280 г.), с похода на граф Амедей VІ Савойски (1366 г.) и похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) (1444 г.).

Крепостта има три входа. Източният подстъп е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата каменни стълби. Той е удобен за посетители със собствен превоз.

Западният вход е достъпен откъм града посредством оригинална спираловидна стълба със 111 стъпала.

Главен за крепостта е северният вход. Пред него е изградено мостово съоръжение с дължина 150 м, което свързва твърдината със съседното плато Табиите.

Най-силният период на Овеч е през ХІІ–ХІV в., когато крепостта е военен, религиозен, икономически и административен център на региона.

При посещение на крепостта в каменното укрепление могат да бъдат разгледани още говорещият кладенец, дълбок 79 м, митрополитската църква, рицарският затвор, кулата с дяволската пътечка и Калугерските дупки.

Крепостта работи целогодишно.

На крепостта има екскурзовод, осигурен от Историческия музей в Провадия. На място се продават информационни материали и сувенири.

Направление към крепостта:



Крепостта от птичи поглед:

Етнографски комплекс "Калимански хан"

Награди на комплекса: 
"Златен приз за най-добър етнографски комплекс 2007 г."; "Златен приз за етно-анимационен комплекс 2008 г.".

Комплекс "Калимански хан" се намира на 14 км. от град Варна, на 21 км. от КК "Златни пясъци" . Етнографски комплекс "Калимански хан" се състои от механа, хотел, барбекю, чеверме, изба, лятна градина, конна база, международен гълъбодрум, охраняем паркинг.

Пълноценна почивка в автентична българска атмосфера, с възможност за много развлечения - конна езда /свободна или с инструктор/; конен туризъм, разходка с файтон, шейна или каруца; офроуд с джип или ATV; разходка с хеликоптер по избран маршрут; организиране на пикници; шоу с гълъби; езерце с риба и раци; самостоятелна къща за гости; механа; лятна градина; изба с дегустация на домашни вина и ракии; домашни гозби приготвени на пещ, чеверме.

Направление към Етнокомплекса:



За комплекса: